Дискусията за промяна на избирателната и партийната системи допълнително беше катализирана от провеждането на кръгла маса по инициатива на Президента. Форумът, на който бяха представени всички значими политически партии в страната, е без аналог в близката ни политическа история. На него се оправдаха опасенията, че политическите партии на прехода ще се стремят да запазят сегашното статукво. За съжаление, такава позиция заеха и някои нови партии и движения. Когато повечето социологически проучвания недвусмислено показават желанието на българските граждани за промяна и въвеждане на мажоритарност и състезателност, българският политически елит за пореден път предпочита да пази собствените си партократски интереси.

Политическо движение Социалдемократи неведнъж е доказвало своята решимост да се преодолеят недъзите на българския партиен и избирателен модел. През 2002 г. ние бяхме единствената партия от левицата, която подкрепи внесения в Народното събрание проект за Избирателен кодекс. През 2004 г. внесохме проект за нов закон за политическите партии, който мнозинството трансформира до незунаваемост, отвхвърляйки от него редица антикорупционни решения. През 2007 г. подкрепихме тези промени в законодателството за евроизбори и местни избори, които според нас ограничаваха порочните практики в изборния процес: задължителното гласуване, интегралната бюлетина; преференциите с нисък праг; цензът за уседналост за активното и пасивното избирателно право; прекият избор на районни кметове; облекчените условия за гласуване на хора с увреждания и лежащо болни и др.
Търсената промяна на избирателната и партийната системи не е самоцелна. Тя трябва да утвърди основни демократични механизми в страната и да изкорени явления, които са несъвместими с функционирането на развито гражданско общество. Нейни цели трябва да бъдат:
· политическо представителство, отразяващо реални обществени нагласи;
· преодоляване на неполитическия, несвободния вот в различните му разновидности - етнически, купен, корпоративен;
· стабилизиране и консолидиране на политическата система;
· засилване на отговорността на политическите партии;
· въвеждане на повече конкурентност в изборния процес чрез участие на мажоритарни кандидати;
· изкореняване на явлението «купуване» на гласове;
· достоверност относно броя на избирателите и реалното им присъствие в избирателните списъци;
· прозрачност на финансирането на партийте и на изборните кампании;
· гаранции за функционирането и представителството на по-малките политически формации;
Политическо движение Социалдемократи подкрепя следните промени в избирателната и партийната системи:


І. ПРОМЯНА НА ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО


1. Конституционно задължение за гласуване

Държавността и демокрацията в страната се нуждаят в настоящия момент от подкрепата на всеки български гражданин. Въздигането в конституционна норма на задължението на българския избирател да упражнява своя вот на всички видове избори в страната представлява това държавническо решение, което по радикален начин ще измени партийната и избирателната системи на страната. Това конституционно решение ще мобилизира големи социални групи за активна гражданска и политическа позиция. Пред урните ще дойдат хора, които никога не са гласували. Тази повишена избирателна активност ще преодолее несъразмерното влияние, което има в момента, етническият и неполитическият вот в страната.

2. Въвеждане на мажоритарност в избирателната система

Политическо движение Социалдемократи се обявява за въвеждането на мажоритарност в избирателната система с оглед възможността за изявата и гласуването за личности и лидери и поставянето на партиите в конкурентна среда. Нашето становище е за въвеждането на германската избирателна система, адаптирана към българските условия и запазване на сегашния 4% праг за влизане в националния парламент.

В същото време, отчитайки липсата на консенсус между политическите партии и водени от разбирането да не се блокира избирателната реформа, ние подкрепяме подхода да се разработят два модела на избирателни системи. Тези два модела до голяма степен ще отразят водещите две тенденции за реформа на избирателната система. Тяхното изготвяне ще послужи като основа за обществения и парламентарния дебат. Нашето виждане е следните основни принципи да залегнат при обсъждане на двата модела:

Пропорционална система с мажоритарен избор на част от депутатите:
- 120 депутати избирани пропорционално и 120 депутати избирани мажоритарно;
- Прерайониране на страната и създаване на 120 едномандатни избирателни района;
- Системата да не позволява загуба на гласове от мажоритарния вот;
- Системата да дава гаранции за представителност на по-малките партии
Пропорционална система с две листи – национална и регионални:
- Гарантиране на възможността за избор на професионални политици – чрез „твърди” национални листи без преференции;
- Възможност за регионално представителство на лидери и личности чрез „гъвкави” регионални листи;
- Преференциално гласуване за регионалните листи;
- Нисък праг на преференциите за регионалните листи – 3%;
- Възможност за използване на преференциите за повече от един кандидат;


3. Изравняване на електоралната тежест на отделните райони

Действащото към момента райониране на страната, като елемент от избирателната система, създава съществени деформации в отразяването на обществените нагласи. Нагледни примери за това са случаите от парламентарни избори 2005, където, например, „цената” на един депутатски мандат в София достигна 62 000 гласа, а в Ямбол тя бе едва 6 900 гласа.

Политическо движение Социалдемократи подкрепя идеята за ново прерайониране на страната като се създадат 120 едномандантни избирателни района приблизително еднакви като численост на населението. С оглед прокламираното от повечето политически партии нежелание за ново прерайониране – ние сме за относително изравняване на електоралната тежест на отделните райони в рамките на сега-действащото райониране. Големите избирателни райони в София, Пловдив, Пловдив-област, Бургас, Варна, Плевен и Стара Загора следва да станат съотносими с по-малките райони – Видин, Габрово, Силистра, Смолян, Търговище. Това действие ще създаде оптимални гаранции за съответствието на „тежестта” на гласа на всеки български гражданин към разпределяните мандати.




4. „Изчистване” на избирателните списъци.

Проблемът „несъществуващи имена в избирателните списъци” се превърна в един от големите недъзи на българския демократичен процес. Експерти оценяват присъствието на несъществуващи или негласуващи имена в избирателните списъци на 1 – 1.2 млн. души! Част от тези имена чрез различни техники се използваха за генериране на изборен резултат в полза на управляващите.

Политическо движение Социалдемократи подкрепя идеята за нова, активна регистрация на всички български граждани в избирателните списъци. Това следва да стане на два етапа – до определен срок преди изборния ден и в самия изборен ден.


5. Постоянна изборна администрация

Подкрепяме предложението за постояннодействаща и професионално организирана дейност на Централната избирателна комисия /ЦИК/ като половината от нейните членове се избират от парламента, а другата половина се назначават от президента с мандат не по-малък от 5 години. ЦИК следва да се заеме приоритетно с поддържането на избирателните списъци в актуалното състояние, както и с възможностите за електронно гласуване или електронно отчитане в реално време на подадения вот като едно от модерните решения и гаранции за прозрачност на изборния процес. ЦИК следва да бъде натоварена и с броенето и автоматизираната обработка на резултатите от изборите. Сегашното състояние, в което трима представители на БСП са в директорския борд на „Информационно обслужване” АД - фирмата, натоварена да брои резултатите от изборите, е абсолютно недопустимо, анти-демократично и е крещящ пример за конфликт на интереси.


6. Драстични мерки срещу „купуването” на гласове

Несвободният вот застрашава самите основи на демокрацията в страната и превръща изборите във фарс и в механизъм за прокарване на частни, корпоративни или роднински интереси. Поради това „купуването” на гласове трябва да бъде квалифицирано като тежко престъпление по Наказателния кодекс с оглед възможността да бъдат използвани специални разузнавателни средства за неговото доказаване. Превенцията при такава засилена наказателна отговорност също ще окаже съществен ефект в борбата с това престъпление. Следва, също така, да се засилят в пъти административните санкции в рамките на Закона за политическите партии и изборните закони.

За преодоляване на порочната практика на „изборния туризъм” предлагаме да се ограничи правото да гласуват на българските граждани, които имат гражданство и на друга държава извън ЕС и не са плащали данъци на територията на България или в друга държава - член на ЕС през последните две години.

7. Нов избирателен кодекс

Практика, наследена от времето на прехода, е да се приемат конюнктурно изборни норми няколко месеца преди изборите, облагодетелстващи управляващите партии. Тази практика трябва да бъде преустановена. Кодифицирането на материята за изборите в един законодателен акт ще систематизира и създаде единни правила за гласуване на всички видове избори в страната. Новият избирателен кодекс ще постави всички партии в страната в равни условия по отношение на изборния процес. Това уреждане ще съответства и на въвеждането на професионална изборна администрация в лицето на ЦИК. В този смисъл, изразяваме негативното си отношение към отхвърлянето от работната парламентарна група по изборно законодателство още в началото на тази година, на идеята за изработването на нов Избирателен кодекс. Истината е, че няма политическа воля за изработването на такъв в сегашното Народно събрание.





ІІ. РЕФОРМА НА ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА – НАЦИОНАЛНА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ НА ПАРТИИТЕ И ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИРАНЕТО


1. Законови гаранции за национално представителство на партиите

„Купуването” на гласове има и като своя последица фрагментирането на политическата система – появата на пара-политически формации, непредставени на национално ниво и създава обща нестабилност и несигурност на управлението. Ето защо, Политическо движение Социалдемократи смята, че е необходимо да се въведат критерии, чрез изпълнението на които партиите да докажат своята обществена легитимност и влияние. Тези критерии не трябват бъдат административни, а трябва да отразяват реалното обществено влияние, което политическите формации имат в обществото. Такива критерии биха могли да бъдат:
- минимален праг на два поредни избора за национален парламент, непрескачането на който ще лиши от възможността за явяване на следващи избори;
- при гласуването за коалиции, избирателят да отбелязва за коя партия в коалицията гласува и това да стане част от действителността на самата бюлетина;
- да се въведе минимален паричен депозит за участие в национални избори;
- да се признава статут „парламентарно представена” на всяка политическа сила, която има свои представители в българския парламент;
- публикуване на класация според изборния резултат на политическите партии след провеждане на парламентарни, местни и избори за Европейски парламент.

2. Промени във финансирането на политическите партии

За постигане на прозрачност и независимост на финансиране на политическите партии е необходимо да се даде по-голяма публичност и да се осъществява по-строг контрол от страна на държавните регулативни органи върху набирането и разходването на партийните финанси. Ето защо подкрепяме идеите за:
- забрана юридически лица да бъдат дарители на политически партии;
- осигуряване на независимост на финансирането на политическите партии от частни и корпоративни интереси - увеличаване на държавната субсидия за политическите партии и коалиции, преминали 1%, съответно – 2%, на последните парламентарни избори;
- публичен регистър на дарителите-физически лица с определен годишен таван на даренията;
- регистрация на една публична разплащателна сметка за всяка партия, чрез която се извършват всички финансови операции и дарения;
- засилени правомощия на Сметната палата по отношение на партийните финанси с възможност за сезиране на компетентни органи;
- пълна забрана за извършване на стопанска дейност чрез предоставените от държавата и общините помещения за извършване на политическа дейност.
Политическо движение Социалдемократи споделя основната теза, че партийната и избирателната системи се нуждаят от радикална промяна. Промяна, която трябва да бъде факт до края на настоящата година.

Съзнаваме, че повечето от нашите предложения няма да бъдат подкрепени, тъй като сегашното мнозинство в общи линии е за запазване на статуквото. Ето защо, Политическо движение Социалдемократи подкрепя идеята думата да бъде дадена на върховния суверен – народа и той да реши в каква насока трябва да се движи промяната на партийната и избирателната системи.