в-к "СЕГА" | 29.07.2008 г.


Неравенството в обществото и обедняването на мнозинството водят до икономически просперитет на богатите Статистическите данни за България от последните няколко години отбелязват постоянен икономически прираст от около 5-6 процента годишно. Това естествено създава очакване за нарастване на благосъстоянието и на народа като цяло. За съжаление тези надежди не се оправдават - факт, потвърждаван и от констатациите на международни експерти, наблюдаващи развитието на страната.
Въпреки отчитания от статистиката най-висок стопански прираст в Европа заплатите и пенсиите у нас остават незадоволително ниски, а жизненият стандарт на населението е сравним само с този от изоставащите страни на Третия свят. Въпреки ежегодните увеличения с около 10 % на заплатите, тяхната покупателна способност постоянно намалява вследствие на високата инфлация от над 16 % по официални данни (като реалната най-вероятно е значително по-висока). Освен това прогресиращо обедняване на широки слоеве от населението се редуцират и все повече социални придобивки. Расте цената на висшето образование. А и без това ниските социални помощи се ограничават вече само до 12 месеца, което ни приближава с още една крачка към социалните стандарти на републиките от централна Африка. За разлика от това растат сумите за доплащане при лечение и се увеличава вноската за медицинска застраховка, а тя покрива все по-малко процедури за болните. Растат данъците и налозите върху горивата. Въведе се ДДС и върху учебниците. Мостовете, пътната и ж.п. инфраструктура се разкапват все повече и повече и постепенно стават опасни за живота на ползващите ги. Канализациите са запушени и от години след всеки дъжд улиците в градовете потъват под вода. Отчайващ е и градския транспорт - нередовен, разнебитени и мръсни превозни средства. Навсякъде цари потресаваща мръсотия, камарите с неприбрани боклуци и нерегламентираните сметища растат. Парковете са запустели, превзети от избуяла плевел, виеща се около разнебитените, изгнили пейки и някогашни детски катерушки. Гледайки този очебиен упадък но време на висок икономически растеж е неминуемо да си зададем въпроса - къде тогава отиват средствата от ежегодните 6% ръст на Брутния вътрешен продукт?
Но подобни феномени, разбира се в значително по-мека степен, могат да се наблюдава междувременно и в индустриално развитите страни от Европа. Симптоматичен в това отношение е примерът на Германия, страна с водеща икономика в Европейския съюз. По данни на ЕВРОСТАТ брутният й вътрешен продукт (БВП) за 2004 г. възлиза на 2.180 милиарда евро. Прирастът за 2005 г. е приблизително 1,6 %, което в парично изражение е около 35 млрд. евро. Тази крупна сума за допълнително произведените блага в Германия означава, че при равномерното им разпределение всяко домакинство би трябвало да е с около 1000 евро по-богато и да е закупило с тях повече стоки в сравнение с 2004 г. Прирастът от 35 млрд. евро би трябвало да ангажира и по-голям брой хора за неговото производство, т.е. да доведе до известно снижение на безработицата.
Статистическите данни и реалното всекидневие в Германия рисуват обаче съвсем друга картина. Официалните данни за този период сочат нарастване на безработицата с половин милион души, която достига официално фаталното равнище от 1932 г. - 5-6 милиона (а реалната безработица е до 2 пъти по-висока). Това означава, че по-големият БВП е произведен от по-малко работещи. А тази повишена производителност не е резултат на техническия прогрес, а следствие от интензифицирането на трудовия процес. И резултатите от стреса, на който е подложен човешкият фактор в производството, са вече налице - част от германските стоки вече не са с познатото водещо качество. Така например новите модели на "Фолксваген" - "Голф 5" и Мерцедес имат реномето на едни от най-некачествените коли, продавани в страната. И останалите германски модели с някои изключения вече не са в челните места на световните класации по качество. Подобна негативна оценка направиха неотдавна китайски специалисти и за изпълнявания от концерна "Сименс" проект за свръхскоростен влак в Шанхай, а поръчка от милиарди евро за 3000 км високоскоростно жп трасе от Пекин до Хонконг, въпреки увещанията на канцлера Шрьодер по време на визитата му в Китай, бе пренасочена към Япония.
Независимо от регистрираният икономически растеж, потреблението на стоки и услуги в Германия и за 2005 г. е спаднало с над 10 %. През въпросната година няма повишение и на заплатите, в много браншове те дори са намалени с до 10 % и дори се стига до удължаване на работното време. Обратно пропорционално на икономическия растеж до 17 процента се е увеличил и делът на относително бедните домакинства с доход на половина от средния за страната. Чувствително са съкратени и разходите на държавата за социални нужди и здравеопазване, а помощите за безработни са намалени с 50 до 75 процента, въпреки че социалните разходи на ФРГ са едва около 4 % от БВП.
Разликата между богати и бедни в страната постоянно нараства. И докато общото благосъстояние на ФРГ през изминалите 7 г.се е увеличило с 17 %, то остава абсолютно неравномерно разпределено, въпреки участието на социалдемократи в управление от 1998 г. насам. За този период дори е нараснала социалната сегрегация: най-богатите 10 % (8 мил.) притежават вече над 65 % от цялата собственост, докато долната половина (41 мил.) от цялото население на страната разполага с по-малко от 4 % от богатствата, а най-бедните 10 % от обществото притежават само дългове в размер на -0,5 %.
Бездомните във Федералната република са вече над половин милион души. По улиците на големите германски градове все по-често се срещат просяци, а като трайно явление през изминалите години се утвърдиха хората, ровещи в кофите за боклук за празни бутилки, които да връщат след това. През последните години бяха затворени и редица комунални библиотеки и обществени плувни басейни. Държавата съкрати парите за спорт и резултатите не закъсняха - на олимпиадата в Атина ФРГ завоюва значително по-малко медали. Въпреки тези бюджетни икономии дълговете на германската държава прогресивно нарастват с около 50 млрд. евро на година и надхвърлят по официални данни вече 1600 млрд.евро. А задлъжнялостта на частния сектор, която е с пъти по-висока, също отбеляза рекордни стойности, общо над 8000 млрд.евро.
Магазините, ресторантите и заведенията през последните вече няколко години са осезаемо по-празни. Въпреки икономическият ръст годишно фалират 30-40.000 фирми, а угрозата за несъстоятелност заплашва вече и големи концерни като веригата хипермаркети "Карщадт", търговските къщи "Квеле" и "Некерман" и замесения в корупционни схеми "Сименс"-концерн след наложената му за това глоба от 1,5 милиарда евро.
В центровете на големите германски градове затварят все повече фирми, магазини и заведения, а изоставените търговски площи се превръщат от дребни турски предприемачи в магазинчета за плодове и зеленчуци, емигрантски кафенета и бръснарници. Своеобразен хит през последните години са станали магазините за
вещи "втора употреба", където се продават стари дрехи за по 5 евро килограма. Дори жриците на платената любов, най-древният и доходоносен занаят, вече се оплакват от липсата на платежоспособни клиенти. А поради загуба на нормалното работно място и липса на друг вид препитание, ежегодно нараства броя на проституиращите германки с по около 100 000, като общия им брой проституиращи жени в страната наближава 2 милиона.
Цунами от фалити обхваща и производствения сектор, а банките, въпреки икономическият прираст, реализират чувствителни загуби. Някои от тях направо водят отчаяна борба за оцеляване. А това се случва не къде да е, а в най-развитата европейска държава - и то не по време на рецесия, а в години на макар и умерен растеж с произведени в повече стоки и услуги за десетки милиарди евро.
Но къде тогава са отишли тези допълнителни милиарди, след като обществото и обикновените хора не са получили нищо от тях? Откровено обяснение на този феномен дава Роберт фон Хойзингер в реномирания седмичник "Ди Цайт": "Тези средства са изплатени на притежателите на капитали под формата на лихви и печалби от участия." Това означава, че механизмите за преразпределение на благата, произведени в пазарното стопанство, са лишили широката германска общественост от участие в потреблението на създадения от икономиката свръхпродукт, който е отишъл по банковите сметки на имащите и без това всичко.
Предвид описаните процеси на социален упадък по време на икономически растеж съвсем логично възниква въпросът, дали той е факторът, който е в състояние да доведе до намаляване на бедността и до получаване на повече социални придобивки за цялото общество. Отговор без грим ни дава проф. Жан-Мари Ариби от университета в Бордо: "Икономическият растеж в капиталистическата икономика е тясно свързан с неравенството в обществото. Това е процес на едновременно изграждане и рушене, който черпи сили и енергия от самото неравенство, за да генерира необходимите му нови потребности, като същевременно разочарова истинските нуждаещи се. Неизбежната социална несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. Докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20 процента към това на най-богатите 20 на сто от човечеството е било 1:30, днес то е достигнало 1:80 ... Високите показатели на икономическия растеж подхранват илюзията, че той сам по себе си ще може да реши възникналите проблеми, които до голяма степен е породил... Самото пазарно стопанство има интерес да поддържа илюзията, че икономическият растеж и социалният напредък са винаги взаимосвързани и че благосъстоянието на човечеството ще се повиши само чрез постоянното увеличение на производството на стоки."
Съответно изводът, които може да си направим е, че пазарната икономика обслужва нуждите не на цялото население, а само на неговата платежоспособна част. По тази причина допълнителните печалби, реализирани от растежа и у нас, остават притежание на няколко хиляди бизнесмени и не се използват за повишаване на благосъстоянието на широката част от българския народ. Прирастът в България се превръща от богаташите в поредната суперлуксозна лимузина за стотици хиляди левове, в 20-тия или дори 30-тия недвижим имот в страната или извън границите й, в поредния построен в природен парк хотел, в следващото яхтно пристанище и поредното голф игрище, в луксозни яхти и частни самолети за десетки милиони, купуват се политици, партии и цели инстанции, а остатъка се трансферира в анонимни банкови сметки в Швейцария, Лихтенщайн и Кипър. А този тип икономически растеж сам по себе си не може да доведе до трайно социално устойчиво развитие на държавата и до осезаемо покачване на благоденствието на обществото като цяло.